Телевизията днес

Телевизията днес е нещо, без което милиарди хора по света не могат да си представят да живеят. За тях телевизията е незаменим източник на информация и забавление, който осигурява добре изкарано време. Телевизията се превърна в медия с такъв обхват, че не случайно я наричат и четвъртата власт.
Галеното име „малкият екран” или дори „синият екран” води своите времена от дните, когато телевизионните приемници са били малки по размер, със заоблени ръбове, подскачащ черно-бял или изсветлял цветен образ. Първата телевизионна система, която е трябвало да влезе в експлоатация е била електронна, но изборът е бил между електронна и механична.
Принципът му на действие на механичната система се състоял от синхронизиран въртящ се диск и при двете устройства – заснемащото и възпроизвеждащото, като при заснемане се излъчвала светлина към диска, която била пропускана на отделни порции от него към заснемания обект и при отразяването и се прихващала от фотоклетка. Механичният телевизор получавал тези данни и с неонов прожектор осветявал специална маска, като преди това светлината се разбивала на множество импулси, изобразяващи части от картината посредством друг въртящ се диск. Проблемите с тази система били много, като сред тях нуждата от точна синхронизация между дисковете на излъчвателя и приемника, както и изискването в студиото да е пълен мрак. Въпреки това, изобретателят на дисковата система Дженкинс създава първия такъв приемник, наречен Радиовизор и от него през 1928 г. са продадени няколко хиляди бройки. Замъгленият и неясен образ разделителна способност от 40 до 48 реда на този първи телевизионен приемник се е прожектирал върху шестинчово кръгло огледало. Дженкинс създал и първата за Северна Америка телевизионна станция, носеща името W3XK и която излъчвала на къси вълни. Същата година започва и редовното излъчване на радиофилми, гледането на които е било голямо изпитание, тъй като устройството е трябвало постоянно да се настройва на честотата, а изображението е било замъглено. Въпреки това, гледането му е било невероятно изживяване.
Механичните телевизори достигнали върхът на своите възможности през 1935 г., когато те вече позволявали 120 редова картина. Въпреки това, тези механични телевизори се продавали и усъвършенствали чак до 1951 г., когато компанията CBS прекратява излъчванията на предавания за механични телевизори. Мястото им е заето от електронните, които стават възможни благодарение на изобретената от руският емигрант Владимир Зворукин катодно-лъчева тръба, позната под името кинескоп. Кинескопът показал по-добро качество на картината и от 1935 до 1941 г. са излъчвани експериментални предавания в Германия, Англия, Италия, Франция, САЩ и Холандия. Комерсиални черно-бели телевизионни станции се появяват в САЩ през 1941 г., а първият електронен телевизор с механичен тунер носел името RCA 630-TS и бил с 10 инчов дисплей. Първият изцяло електронен телевизор се появява на бял свят през 1954 г. и носи името CBS-Columbia. Системата обаче бързо е изоставена, тъй като не получава одобрението на Федералната Комуникационна Комисия на САЩ, тъй като по това време вече били продадени над 23 милиона черно-бели телевизори, които за да приемат цветния сигнал се нуждаели от специални приставки за конвертиране на цветният сигнал до съвместим с монохромен приемник. Одобрена била цветната система на RCA, която била обратно съвместима със съществуващите приемници.
През следващите години се появяват множество модели телевизионни приемници, като постепенно размерът на кинескопът им се увеличавал, качеството на образ се избистряло, а удобството да се гледа телевизия се увеличило с изобретяването на дистанционно управление, което за съжаление в слънчеви дни сменяло каналите само.
Най-големите нововъведения са били прокарването на кабелна и сателитна телевизия, видеокасетофона и записващият видеокасетофон,  приемане на стерео звук, усъвършенстване качеството на цветовото предаване на кинескопите и разработка на технологии, които да позволят на кинескопа да стане плосък.

Съвременна телевизия и телевизия с висока разделителна способност

През годините се правят множество разработки, които позволяват приемането на пространствен звук, а качеството на картината се подобрява. Телевизионните сигнали, които още от началото на телевизионната ера са аналогови, са на път да бъдат заменени от цифрови. Кинескопите отдавна предлагат по-висока разделителна способност от тази, на която излъчват телевизиите, като доскоро техните възможности се оползотворяват главно при компютрите.
Аналоговата телевизия разчита на 6 MHz-ов преносен сигнал, който съдържа интензитета и цветовата информация за всяка линия на картината, като един телевизор обикновено има около 525 линии за избражение, като то се опреснява на всяка 30-тина от секундата. Хоризонталната резолюция е около 500 точки за всеки цвят.
Това ниво на разделителна способност бе върхово постижение преди около 50 години, но днес изглежда примитивно. Най-ниската резолюция на компютърен монитор днес има 640x480 пиксела, а повечето хора ползват монитори с разделителна способност от 800x600 и 1024x768. При сравнение между телевизор и компютърен монитор веднага става видно, че монитора е много по-добър, а телевизора ползва много остаряла технология. Много от новите сателитни системи, както и DVD носителите ползват схема за цифрово кодиране, което дава възможност за възпроизвеждането на много по-ясна картина. В тези системи цифровата информация се конвертира до аналогова, за да бъде възпроизведена на аналогов телевизора. Изображението изглежда много добро, в сравнение с VHS, но може да бъде още по-съвършено, ако не се прави това конвертиране, а цифровият сигнал се извежда директно на екрана. Това е и идеята на цифровата телевизия (DTV) – да се позволи по кабелната телевизия и в ефира да се разпространяват директно цифрови сигнали, които да бъдат приемани и извеждани от телевизионните приемници без никакво конвертиране.
Цифровата телевизия се състои от 18 DTV формата за качество на картината, като най-върховият от тях се нарича HDTV и предизвиква най-голям интерес. Съкращението идва от High Definition TV, което означава телевизия с висока разделителна способност. Този вид телевизия е комбинирана и с много по-добра звукова система – реалистичната технология за пространствен звук Dolby Digital (AC-3). За приемането на такъв сигнал са нужни нови телевизионни приемници, които да позволяват 720 или дори 1080 линии разделителна способност. За сравнение сегашните телевизори в САЩ позволяват 525 линии, а в Европа 625. HDTV са общо шест, като пет от тях са базирани на прогресивно сканиране и позволяват картината да бъде във формат 16:9. Този формат започва да се налага все повече като стандарт, тъй като човешкото око възприема повече детайли от изображението по хоризонтал и досегашната телевизионна система от 4:3 бе компромис поради ограниченията на CRT технологията.
Съвременните плазмени и LCD дисплеи не страдат от това ограничение и става възможно този формат да бъде пресъздаден и на телевизионният екран при разделителна способност от 1920x1080 пиксела. Прогресивното сканиране е метода на визуализация на картината, който позволява да не се усеща от окото смяната на кадрите – ефект, който неминуемо оказва своето влияние при увеличаването на физическите размери на дисплея. При системата на прогресивно сканиране картината се показва цялата картина, която се опреснява на всяка шестнайсетина от секундата. Другата система на сканиране, наречена презредова (Interlaced) лъчът “рисува” картината през ред при всяко обхождане на екрана. Тъй като за секунда се показват 30 кадъра, това означава, че екрана показва половин кадър на всяка шестнадесетина от секундата.
Прогресивното сканиране дава по-чист и ясен образ, но за сметка на това се увеличава и обема на информация, която трябва да се излъчва. За да се направи така, че картината с подобрено качество и пространствен звук да могат да преминават през ограниченият 6MHz канал, се ползва технология за кодиране и компресия, позната като MPEG-2. При нея от всеки кадър се запазва само част от картината и всеки следващ съдържа информация за промените в кадъра. Така се ползва първия кадър и се наслагват в него само промените – движещите се обекти. Така чрез MPEG-2 се постига компресия на данни в съотношение 55 към 1.