You are hereЗа чадърите пред китайския :)
За чадърите пред китайския :)
Точно до редакцията ми има един китайски ресторант. Нещо на този ресторант не му вървеше през последните години. Веднъж се караха сервитьорка и управител, че нямало пари да и платят и чух това. После дълго време стоя табелка, че се търси сервитьор. Докато преди 3 месеца не се появи едно жизнено момче, което се опита да вложи хъс и желание в работата си. Интересното с това момче е, че е много любезно и културно. Винаги усмихнато и учтиво. Дори понякога до комичност учтиво. Бил съм в ресторанта и съм бил свидетел, как то се опитва да се държи като сервитьор в елитен ресторант. Бил съм в много такива, поради естеството на работата ми, та знам как се очаква да се държат те. Та бях леко учуден от поведението на това момче в китайския, но същевременно очарован. Беше малко непохватен, сиреч, след представлението по поръчването, забрави да донесе бирата или пък донесе не една, а две :) Но това се прощава с усмивка :)
От два месеца в ресторанта се почувства промяна. Поставиха чадъри отвън, като периодично поставят масички и столове, някой път само масички или само столове. Тъй като излизам да пуша и наблюдавам картинката и се опитвам да вникна в смисъла и. От една страна, ресторанта е подземен и като има масички и чадъри отвън, хората биха били привлечени от тях и биха влезнали в него, тоест, това е един вид допълнителна реклама на заведението, носещо интересното име "Небесна храна".
От няколко седмици обаче, навън стоят само чадъри. Няма масички, няма столове. От време навреме ги местят - я в средата на тротоара, я в единия му край, я в другия. Странна работа. Някаква некоординираност лъха от цялата работа, но въпреки това ми е готино, като гледам че има промяна. Най-вече защото чувствам, че това усмихнато момче май е вложило частица в себе си в начинанието. Винаги е хубаво да знаеш, че някой е вложил частица от себе си в нещо, нали? В този смисъл "нищо лично" като израз не ми допада. Предпочитам нещата да са лични. А вие?
