Велоалеите в София и изкуството да караш велосипед

Да караш велосипед в София е предизвикателство. Улиците са задръстени с автомобили - паркирани и движещи се и човек трябва да е постоянно нащрек. Разбира се, когато си част от движението, винаги трябва да си с повишено внимание, но в нашата столица вниманието трябва да е още по-голямо.

Караш си по улицата и хоп, пред теб има спрял автомобил. Не можеш да го задминеш, защото от лявата ти страна се движат автомобили, няма как да заобиколиш препятствието със скоростта, с която го правят другите коли. А също така нямаш и странично огледало да видиш какво е движението. Затова спираш и чакаш да отмине потока, а ако видиш че няма шанс той да намалее, се качваш на тротоара. Но и там е трудно - за пешеходеца почти не е останало място, камо ли пък да се промуши велосипед.

Добрата новина е, че отскоро в София имаме една велоалея. Тази, която се намира пред НДК не я коментирам. Първо, че е направена изключително некадърно - с очертания, минаващи по безумни маршрути и второ, че трудно някой би я използвал практично. Не знам дали сте забелязали, но дори когато са очертавали велоалеята, точно срещу билетния център е имало някаква будка. И както си върви алейката, очертанията я заобикалят. Остър завой надясно, направо и остър завой на ляво. Истинско безумие.

Думата ми сега обаче е за велоалеята, която се намира по протежението на канала - Евлоги и Христо Георгиеви. Хубаво е, че я има, но има няколко недомислици, които спъват лесното и ползване.

Например, ако се спуснеш от Театър София надолу по канала, можеш да си караш безпрепятствено докато не стигнеш до първото кръстовище, което за да прекосиш трябва със сигурност да нарушиш правилата на движение и най-малкото да чуеш един недоволен клаксон. За да преминеш препятствието трябва да се пуснеш с колите на зелен сфетофар, но това е допълнително затруднено от високите бордюри, които те карат да слезеш от колелото и да ги преминеш.

Минавайки това препятствие, 200 метра по-надолу те чака второ. Светофара на Военната академия. Отново високи бордюри, отново се чудиш как да прекосиш, защото няма пешеходен светофар. Но да речем, че сме били достатъчно авантюристични и сме преминали препятствието. Продължаваме надолу и хоп, виждаме че алеята свършва точно на моста, който води към БНТ. Има два варианта - в началото избирах първия - сливам се с колите. Но после видях, че играта на нерви е доста голяма и предпочето втория - минавам по моста и от другата страна ползвам велоалеята до Орлов Мост. От там се връщам, прекосявам на светофара и в подлеза. Изкачам на спирката и отново пресичам светофара, за да се добера до заветната велоалея.

200 метра по-надолу отново има препятствие - кръстовището на стадион Васил Левски. Отново се чудиш кога да се шмугнеш и да прекосиш. Опасно си е. Но накрая успяваш и се пускаш по велоалеята надолу, докато стигнеш Графа. Там установяваш, че няма как да продължиш направо. Има 2 варианта - да прекосиш надясно на пешеходния светофар, после да прекосиш трамвайната линия пак на светофар, и после да се върнеш до велоалеята по третия пешеходен светофар. Хубаво, но добре че го има и втори вариант - даваш надясно и стигаш до пешеходен светофар за направо. Отново правиш буквата П, но поне чакаш на само един светофар. Продължаваш си пътя към НДК. Тук велоалеята не спира, но се натъкваш на друг проблем - мостовете, които пресичат канала са точно до алеята и ако човек слезе от моста, ако не си съобразил скоростта можеш да го забършеш. Затова излизаш от велоалеята и заобикаляш потенциално опасната зона с повишено внимание.

По пътя велоалеята няма светофари и това е хубаво, но на някои от мостовете има паркирани коли, които ти пречат да я прекосиш. Но и с това си се справил и изведнъж установяваш, че велоалеята свършва в нищото.

На връщане ситуацията е почти същата. Отново е необходимо да се кара на зиг-заг и да се прекосява канала по няколко пъти.

А щеше да е толкова хубаво, ако бяха направили бордюрите снишени и бяха поставили велосипедни светофари, така както е в Гърция, Германия, Испания, Италия и други държави, които съм посетил. Но кой да се сети, важното е, че имаме велоалея. Да ни е честита.